Случайно намерих едно стихотворение, което съм писала 2000г :)
Утрото идва, часовника звънва
студът ме прегръща, отварям очи.
Не искам да ставам, но даскало имам,
"недей ме събужда, искам да спя"
Взимам тетрадки, в чантата тъпча,
отивам да уча и връщм се с 2!
Нито ще кажа, нито покажа,
ще скрия от наште, за да няма скандал.
Идва следобед, аз трябва да уча,
проблемът е там, че май ме мързи.
Учебника хвърлен, затворен стои,
защо да го будя, нека си спи.
Минава деня ми, аз се мотая,
уредбата сладко танцува с мен.
Ето ги наште, връщат се в 10,
аз ще се правя, че отдаван си спя.
Така неусетно минава нощта,
сънувам си сладко, похърквам дори.
Обаче в 7 ще чуя отново
баща ми да казва "часовник звъни".
Тогава ще стана, измия очи,
програмата съща ще следвам и днес:
Ще спя в часовете, ще имам и 2,
ще чакам да минат училищните дни.
Поглед назад в миналото... можеби това е ежедневието на 90% от българските деца ... а другите 10% (не искат да си признаят) ;)
ReplyDeleteех... малко съм преувеличила тука, ама колкото да е по- интересно :) скучно е да пишеш имах 6 и учих цял ден, готвих и чистих из вкъщи :)
ReplyDeleteama si i skromna Stefche
ReplyDeleteХихихи, това ми хареса доста:
ReplyDeleteИдва следобед, аз трябва да уча,
проблемът е там, че май ме мързи.
Учебника хвърлен, затворен стои,
защо да го будя, нека си спи.